Постинг
29.09.2011 16:49 -
Чужди мисли се въртят в блога и в главата ми...
Автор: danitoo
Категория: Други
Прочетен: 2392 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.09.2011 17:16
Прочетен: 2392 Коментари: 2 Гласове:
7
Последна промяна: 29.09.2011 17:16
Днес нямам какво да кажа, но пък ми се говори. Седнала на дивана за чаша следобедно кафе, прелиствам любими книги и отварям страници наслуки, хазартно...Редовете, връху които попада погледът ми, опитват да ми разкажат история, говорят ми нещо за мен, но аз се правя, че не ги разбирам - има истини, които не ми се иска да чуя. Вместо да чета, започвам да ги преписвам - надявам се в механичността на преписа слухът ми да бъде леко заглушен под звуците на тракащата клавиатура...
„Добре е, че знаем, че чашите служат, за да пием от тях. Лошото е, че не знаем за какво служи жаждата.“
Антонио Мачадо
„Антология“
„...но лошият ми късмет ме подтикваше неудържимо и вироглаво, въпреки че вече няколко пъти бях получил предупреждения от логичността на разума...Не знам как да дефинирам това, но една върховна, вездесъща сила ни насочва към това, да се превърнем в инструменти на нашето собствено разрушение. Виждаме го да идва и въпреки това тичаме към него с широко разтворени обятия.“
Даниел Дефо
„Робинзон Крузо“
„– Фериде, нашето приключение започна тук. Чуй ме. Тези очи, струва ми се, са страдали и видели толкова много, че ще могат да ме разберат. Когато те обикнах, ти беше лекомислено, немирно момиче, което само се смееше и не мислеше за нищо друго освен за забавление. Ти беше една Чучулига, която човек не можеше да хване също като светлината и звука...Понякога мяташе такива погледи, изричаше такива думи, че сърцето ми започваше да тупти с безкрайна надежда. Но ти бързо се променяше...“
Решат Нури
„Чучулигата“
„Тогава аз не проумявах нищо! Трябваше да я съдя според постъпките, а не според словата. Тя изпълваше всичко наоколо ми с аромат и светлина. Не биваше никога да я напускам! Трябваше да отгатна нежността зад клетите ѝ хитрости. Цветята са толкова противоречиви! Но бях твърде млад, за да умея да я обичам.“
Антоан дьо Сент Екзюпери
„Малкият принц“
„Добре е, че знаем, че чашите служат, за да пием от тях. Лошото е, че не знаем за какво служи жаждата.“
Антонио Мачадо
„Антология“
„...но лошият ми късмет ме подтикваше неудържимо и вироглаво, въпреки че вече няколко пъти бях получил предупреждения от логичността на разума...Не знам как да дефинирам това, но една върховна, вездесъща сила ни насочва към това, да се превърнем в инструменти на нашето собствено разрушение. Виждаме го да идва и въпреки това тичаме към него с широко разтворени обятия.“
Даниел Дефо
„Робинзон Крузо“
„– Фериде, нашето приключение започна тук. Чуй ме. Тези очи, струва ми се, са страдали и видели толкова много, че ще могат да ме разберат. Когато те обикнах, ти беше лекомислено, немирно момиче, което само се смееше и не мислеше за нищо друго освен за забавление. Ти беше една Чучулига, която човек не можеше да хване също като светлината и звука...Понякога мяташе такива погледи, изричаше такива думи, че сърцето ми започваше да тупти с безкрайна надежда. Но ти бързо се променяше...“
Решат Нури
„Чучулигата“
„Тогава аз не проумявах нищо! Трябваше да я съдя според постъпките, а не според словата. Тя изпълваше всичко наоколо ми с аромат и светлина. Не биваше никога да я напускам! Трябваше да отгатна нежността зад клетите ѝ хитрости. Цветята са толкова противоречиви! Но бях твърде млад, за да умея да я обичам.“
Антоан дьо Сент Екзюпери
„Малкият принц“
http://www.youtube.com/watch?v=sIGPUBg8Ts8&feature=related
Bette Midler - Розата
Казват - любовта била река,
която дави нежната тръстика,
казват - любовта била бръснач,
която оставя душата да кърви.
Казват - любовта била глад,
безкрайна болезнена нужда,
Аз казвам - любовта е цвете
и ти си нейното единствено семе.
Сърцето, което се страхува да не бъде разбито,
никога не се научава да танцува.
Сънят, който се страхува от събуждане,
никога няма шанс да се сбъдне.
Този, който няма да получи ,
изглежда също и не дава.
Душата, със страх от смъртта, никога не се научава да живее.
Когато нощта е прекалено самотна
и пътят - твърде дълъг
мислиш, че любовта е само за
късметлиите и силните,
помни, че през зимата, под дебелия сняг,
лежи семето
което през пролетта със слънчевата любов,
се превръща в роза.
Поздрави!!!
цитирайBette Midler - Розата
Казват - любовта била река,
която дави нежната тръстика,
казват - любовта била бръснач,
която оставя душата да кърви.
Казват - любовта била глад,
безкрайна болезнена нужда,
Аз казвам - любовта е цвете
и ти си нейното единствено семе.
Сърцето, което се страхува да не бъде разбито,
никога не се научава да танцува.
Сънят, който се страхува от събуждане,
никога няма шанс да се сбъдне.
Този, който няма да получи ,
изглежда също и не дава.
Душата, със страх от смъртта, никога не се научава да живее.
Когато нощта е прекалено самотна
и пътят - твърде дълъг
мислиш, че любовта е само за
късметлиите и силните,
помни, че през зимата, под дебелия сняг,
лежи семето
което през пролетта със слънчевата любов,
се превръща в роза.
Поздрави!!!
„Аз казвам - любовта е цвете
и ти си нейното единствено семе.“
Но не знам...реалността е пълна с условности и недоразумения:))
цитирайи ти си нейното единствено семе.“
Но не знам...реалността е пълна с условности и недоразумения:))