Постинг
05.10.2011 02:19 -
Шоколад
Много, наистина много обичам шоколад независимо от неговата разновидност. Е, имам си своите предпочитания, черният например, не е сред фаворитите ми, но като няма друг и той ми върши работа. Натуралният шоколад е истински, но тъмното кафяво, оставящо горчив привкус не ми се нрави - десертът трябва да е сладък. Понеже харесвам примесите, за себе си винаги бих избрала да сложа малко захар и мляко в какаото ей така, за омекотяване на тежкия му вкус...
Най-любими са ми едни бонбони, чието име няма да споменавам тук, за да не звучи като реклама (сигурна съм, че всеки някога, някъде ги е опитвал). Сега ще ви обясня защо толкова много ги харесвам. Първо, като си угаждам с тях (понеже са малки хапчици) нямам усещането, че злоупотребявам. Второ, те са много симпатично закръглени. Така вкусно са издути, така гладко са заоблени, че примамват окото от пръв поглед и карат ненаситното въображение да си представя сиропираната изненада вътре. Трето, когато попаднат в устата, твърдата им обвивка лесно се пропуква, слагайки началото на един изключително нежен, топящ се момент и върху всеки рецептор на езика се излива неспираща лава от шоколадово вълшебство. Най-хубавата изненада за сетивата е тази, която им дава още от онова, което обичат - в този случай пълнежът се оказва...още повече шоколад, но този път течен.
Лошото е само, че почти винаги прекалявам. Не ям често, но пък за сметка на това го правя качествено. Понякога, от толкова много сладост, в устата ми започва да нагарча...Заричам се никога повече да не поглеждам шоколад, но се случва така, че той мен непрекъснато ме гледа от рафтовете в супера и...става тя каквато става...същата...отново и отново...
Да, обичам шоколад, но въпреки това не мога да го ям постоянно. Понякога небцето ми се нуждае от по-изтънчени вкусове и тогава опитвам нещо коренно различно като крем-брюле, например. Определено е елегантен и с финес, има си своите качества и не, че не ми харесва, но никога не успява да предизвика в мен чувство на изгубване в насладата, бих казала, че само ме удовлетворява. Виж с шоколада имаме друга история - той е доста по-първичен, предизвиква ме спонтанно, отприщва лакомията ми и... направо ме погубва.
Най-любими са ми едни бонбони, чието име няма да споменавам тук, за да не звучи като реклама (сигурна съм, че всеки някога, някъде ги е опитвал). Сега ще ви обясня защо толкова много ги харесвам. Първо, като си угаждам с тях (понеже са малки хапчици) нямам усещането, че злоупотребявам. Второ, те са много симпатично закръглени. Така вкусно са издути, така гладко са заоблени, че примамват окото от пръв поглед и карат ненаситното въображение да си представя сиропираната изненада вътре. Трето, когато попаднат в устата, твърдата им обвивка лесно се пропуква, слагайки началото на един изключително нежен, топящ се момент и върху всеки рецептор на езика се излива неспираща лава от шоколадово вълшебство. Най-хубавата изненада за сетивата е тази, която им дава още от онова, което обичат - в този случай пълнежът се оказва...още повече шоколад, но този път течен.
Лошото е само, че почти винаги прекалявам. Не ям често, но пък за сметка на това го правя качествено. Понякога, от толкова много сладост, в устата ми започва да нагарча...Заричам се никога повече да не поглеждам шоколад, но се случва така, че той мен непрекъснато ме гледа от рафтовете в супера и...става тя каквато става...същата...отново и отново...
Да, обичам шоколад, но въпреки това не мога да го ям постоянно. Понякога небцето ми се нуждае от по-изтънчени вкусове и тогава опитвам нещо коренно различно като крем-брюле, например. Определено е елегантен и с финес, има си своите качества и не, че не ми харесва, но никога не успява да предизвика в мен чувство на изгубване в насладата, бих казала, че само ме удовлетворява. Виж с шоколада имаме друга история - той е доста по-първичен, предизвиква ме спонтанно, отприщва лакомията ми и... направо ме погубва.
"ТРИСТАХИЛЯДНА АРМИЯ НА ТРУДА"
"Прочетох писмата ти от Пастух
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
"Прочетох писмата ти от Пастух
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
Доказано е , че носи щастие !
Това е ключът към щастието . Ами да прекаляваме с него !
цитирайТова е ключът към щастието . Ами да прекаляваме с него !
Noir excellence - ммммх :)
Сладкото убива. Черният шоколад убива по-бавно просто :)
цитирайСладкото убива. Черният шоколад убива по-бавно просто :)
Значи аз трябва да съм една мнооооого щастлива жена! Прекалявай и ти! Прегръщам те!
цитирайnoir написа:
Noir excellence - ммммх :)
Сладкото убива. Черният шоколад убива по-бавно просто :)
Сладкото убива. Черният шоколад убива по-бавно просто :)
Е, все от нещо трябва да се мре...
години откакто го ям и нищо ми няма. Даже един доктор като чу, че ям доста шоколад, ми каза, че съдържал магнезий и поенже имам нужда от такъв, затова ми било и толкова много влечението към него.
Само че да не се прекалява, няколко пъти само ми се е случвало да прекаля и вече не го правя.
:)
цитирайСамо че да не се прекалява, няколко пъти само ми се е случвало да прекаля и вече не го правя.
:)
но също и от вкуса.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
