Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2011 05:51 - Без - със - знание
Автор: danitoo Категория: Други   
Прочетен: 1797 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 24.08.2011 05:52


    Всички ние живеем, хванати в оковите на собственото ни съзнание, което се подхранва от несъществуващи неща. Най-често мислите ни са или негативни, или безполезни. Затворени сме до такава степен в килията на социалните норми и предразсъдъци, че отъждествяваме себе си с цялата обществена система. Вярваме в общоприети схващания, мислим шаблонно, ценим „всевалидни“ принципи. Индивидуалното съзнание изключително се подчинява на груповото, нещо повече - то е негов продукт. Ако някога сме могли да бъдем единствени и уникални, то сме изпуснали тази възможност с влизането ни във възпитателната система на обществото, в което живеем.
    Свикнали сме не, свикнали са ни да получаваме знания без да ги пречупваме през собствената ни призма, защото тя е силно упоена от заблуди, подкрепени от красноречиви доказателства, неспособна да се пречисти от отровата, с която е периодично инжектирана. Научили са ни, по-скоро са ни дресирали да подскачаме подир стойности като кученца, подскачащи към ръката на стопанина за парче евтин салам, което ни се подхвърля само, когато безусловно се поддаваме на дресировка.
    Обществото се крепи на базата на подтисничеството и няма никакво значение дали ни подтискат отвън или го правим ние самите - от благоприличие, от страх, от липса на воля. Най-лошото е, че приемаме тази тирания като нещо естествено, дори не си даваме сметка, че сме подложени на масово обезличаване - напротив, сами си го избираме, защото е по-комфортно да си седим на задниците, вместо да се бъхтим нагоре по баира на себеоткриването.
    Е, има и хора, които се престрашават да станат баир-будала. Те задават въпроси, съмняват се, опровергават и така се отдалечават от стадото на себеподните, поемайки по самостоятелен път. Път, по време на който всяка крачка напред оставя по една илюзия назад.
    Малцина стигат до самия финал на траекторията. Някои се връщат обратно, други - откачат,  трети - се самозабравят. Оказва се, че хората предпочитат да живеят щастливи в заблудите, отколкото нещастни в истината.
    И аз така правя честичко - тръгвам, връщам се, после пак...Добре, че поне още не съм откачила! Или поне така си мисля...

   





Гласувай:
8



1. batogo - Докато има такива будни хора, бл...
24.08.2011 10:46
Докато има такива будни хора, блатото на лъжата няма да успее да превземе плодородната земя на истината. А за това си струва да се живее.
Поздравявам те!
цитирай
2. vladoangelov - ...
24.08.2011 12:35
Ти можеш ли да тръгнеш по пътя?

Хубави размисли, иначе.
цитирай
3. danitoo - Благодаря за високата оценка!
25.08.2011 02:33
batogo написа:
Докато има такива будни хора, блатото на лъжата няма да успее да превземе плодородната земя на истината. А за това си струва да се живее.
Поздравявам те!

Мислите ни текат в една посока, съдейки по блога ти. Поздрав и от мен!
цитирай
4. danitoo - Благодаря!
25.08.2011 02:39
vladoangelov написа:
Ти можеш ли да тръгнеш по пътя?

Хубави размисли, иначе.

До момента само се опитвам, не съм по-различна от всички останали.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: danitoo
Категория: Други
Прочетен: 105126
Постинги: 63
Коментари: 198
Гласове: 539
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031