Постинг
23.08.2011 04:49 -
Усмихвам се (вече или пък още)
Гледам в огледалото ликът си,
изморен от толкова неслучили се блянове...
Държат се те за мен притиснати,
не си отиват даже и когато спя.
Но ето, че в миг тревожен
дочувам ласкав, нежен звън.
Изплашен блянът си отива,
заместен от реален сън.
Поглеждам в очите си отново -
засъхва там по някоя сълза,
а устните ми бано се разстилат в усмивка - весела тъга.
Усмихвам се, когато съм щастлива.
Усмихвам се, когато съгреша.
Усмихвам се във всяка вечер сива
и неусетно в синя се превръща тя.
Усмивката ми вечно ще те помни...
Усмивката ми ще пренася любовта...
Усмивката ми твойта прелест е стаила,
защото някога така ми завеща.
изморен от толкова неслучили се блянове...
Държат се те за мен притиснати,
не си отиват даже и когато спя.
Но ето, че в миг тревожен
дочувам ласкав, нежен звън.
Изплашен блянът си отива,
заместен от реален сън.
Поглеждам в очите си отново -
засъхва там по някоя сълза,
а устните ми бано се разстилат в усмивка - весела тъга.
Усмихвам се, когато съм щастлива.
Усмихвам се, когато съгреша.
Усмихвам се във всяка вечер сива
и неусетно в синя се превръща тя.
Усмивката ми вечно ще те помни...
Усмивката ми ще пренася любовта...
Усмивката ми твойта прелест е стаила,
защото някога така ми завеща.
дори околните д го смятат за лудост, а злите- ще са бесни от...безсилие.
цитирайmoliv67 написа:
дори околните д го смятат за лудост, а злите- ще са бесни от...безсилие.
И „всичко сиво бързо, превръщам го в красиво“.
danitoo написа:
И „всичко сиво бързо, превръщам го в красиво“.
moliv67 написа:
дори околните д го смятат за лудост, а злите- ще са бесни от...безсилие.
И „всичко сиво бързо, превръщам го в красиво“.
и прекрасното е възможно да е урудно. но! дори и спейки, усещаме... туй май не е малко
