Редно е да бягаш, бързо и докато можеш.
Редно е да се предадеш, когато знаеш, че революцията ти е обречена.
Редно е да замълчиш, дори и когато силно искаш да крещиш.

Накратко.
Щастие без повод, болка без удар, тъга без причина. Просто смесица от всякакви и никакви възможни вероятности, очакване за начало, очакване за край в тяхната почти едновременност...Предубеждение ли е тази обреченост или обречено...

Съжалявам, че днес мислите ми ще бъдат крайно несвързани, но съвсем се оплетох в усещанията си и загубих логиката на стегнатото изложение.
Бях на топло (знам как звучи, но всъщност не бях там, а на друго място), прибрах се на студено, но ...

Пишех нещо и щях да го публикувам, но се отвлякох в друга посока. Сега то си стои в „чернови“, а на мен ми се пуши. Кой по дяволите, ме накара да откажа цигарите? Има моменти, в които само вредните ти навици могат да те разбе...

„Случило се е, че няма нищо случило се.“ Някои неща се случват...просто и леко. За други настояваме да се случат и въпреки хаотичните и често пъти хипотетични опити да ги случим, някак убягват от реалността и си остават неслу...

  Нямам представа кой го е писал - не съм аз.
„И ако ти не съществуваш вече,
  аз мога пак да те създам -

Какво е да имаш крила, а да не можеш да полетиш?
Това е мъчение.
Какво е да се хвърлиш от гнездото си без да си научен да летиш?

Отново съм аз - различна, но цяла. Събувам обувките на токчета - достатъчно висока съм и без тях. Събличам дрехите, които пристягат с тяхната ненужна деловитост - достатъчно дълго ги носих. Избърсвам грима и сълзите от очите си - достатъ...